Момичето, което обичах – Епизод 31

Преди няколко месеца посетих един цигански катун във Вогезите. В шатрата на една стара жена, най-почитана в племето си, имаше някакъв смъртно болен циганин от друг род. Този човек бе напуснал болницата, където бил добре, за да умре сред сънародници. От три месеца лежеше у гостоприемните домакини, които го гледаха много по-добре, отколкото синовете и зетьове-те, живеещи под същия покрив. Той имаше добра постеля от слама и мъх, с доста бели чаршафи, докато членовете на семейството, общо единадесет души, спяха на дъски, дълги три стъпки. Това говори достатъчно за гостоприемството им. Същата жена, толкова човечна към гостенина, ми казваше пред болния:—    Кажете най-сетне за кого става дума.Тази каляска ми беше ненужна.

Powered by WordPress. Design: Supermodne.