Момичето, което обичах – Епизод 55

кият Жуан дълго стоеше загледан неподвижно в картината, която едновременно го плашеше и привличаше, Особено не можеше да откъсне очи от един човек, чиито вътрешности сякаш ръфаше змия, докато той висеше, окачен над пламтяща жарава на една желязна кука, забита в ребрата му. Изтезаваният горестно извръ-щаше очи към отвора, сякаш просеше от дарителя молитви, които да го освободят от толкова големите страдания. Графинята никога не пропускаше да обясни на сина си, че нещастникът е подложен на това мъчение, защото се е подиграл иа някой свещеник или се е разсейвал по време на богослужение. Душата, която отлиташе към рая, била душата на един родственик на семейство де Мараня, който вероятно имал някакво дребно прегрешение на съвестта си; но праф де Мараня се бил молил за него, бил дал много дарове на свещениците, за да го откупи от огъня и изтезанията, и за голяма своя радост успял да прехвърли в рая душата на роднината си, без да го остави дълго да се топи от мъка в чистилището.—    Абе ще стане тя една! — продума сержантът с тон на човек, който знае повече, отколкото казва.(настрани)

Powered by WordPress. Design: Supermodne.