Пепел от рози – Епизод 103

—    Тая сутрин пред къщи мина свещеникът, яздеше коня си Пиеро. Пита ме как е татко, а аз му казах ,..—    Никога няма да забравя как се държа един кор-сикански батальон по време на битката прн Витория — продължи полковникът. — Тук ми е споменът — добави той, като потърка гърдите си. — През целия ден стреляха от градините иззад плетовете и избиха не зная колко наши войници и коне. А след като им бе наредено да се изтеглят, се строиха и поеха с пълна скорост. Ние се надявахме да им видим сметката в полето, но онези дяволи, извинете, поручик Ребиа, онези славни момци се бяха строили в каре и нямаше никаква възможност да ги разбием. В средата на карето имаше един офицер, като сега го виждам, яздеше дребен черен кон, стоеше до знамето и си пушеше пурата, сякаш се намираше в кафене. От време на време, за да ни предизвика, музиката им се обаждаше .. . Хвърлям срещу тях първите си една жълтица, започна да мисли с какво подходящо изречение да я пусне учтиво в ръката на нещастния си неприятел.—    Хайде, чети — Джеф кръстоса ръцете си и я загледа свирепо отгоре. — Не ме е грижа дали ще чуеш това, което имам да кажа, или не. Но, така или иначе, аз ще го кажа. Наблюдавах те, защото си мислех, че ти си най-прекрасната жена, която изобщо съм виждал през целия си живот …

Powered by WordPress. Design: Supermodne.